съблазнил е

Речник на българския език

1. съблазнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съблазнил е е производна форма на съблазня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съблазнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съблазнил е е производна форма на съблазня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).