събаряло

Речник на българския език

1. събаряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събаряло е производна форма на събарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. събаряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събаряло е производна форма на събарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. събаряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

събаряло е производна форма на събарям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. събаряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

събаряло е производна форма на събарям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).