счупили

Речник на българския език

1. счупили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

счупили е производна форма на счупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. счупили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

счупили е производна форма на счупя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).