счупил

Речник на българския език

1. счупил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

счупил е производна форма на счупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. счупил — мин. деят. св. прич. м. р.

счупил е производна форма на счупя (мин. деят. св. прич. м. р.).