счупи

Речник на българския език

1. счупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

счупи е производна форма на счупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. счупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

счупи е производна форма на счупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. счупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

счупи е производна форма на счупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. счупи — повелително наклонение, ед. ч.

счупи е производна форма на счупя (повелително наклонение, ед. ч.).