счукали

Речник на българския език

1. счукали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

счукали е производна форма на счукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. счукали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

счукали е производна форма на счукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. счукали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

счукали е производна форма на счукам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. счукали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

счукали е производна форма на счукам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).