счукал

Речник на българския език

1. счукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

счукал е производна форма на счукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. счукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

счукал е производна форма на счукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. счукал — мин. деят. св. прич. м. р.

счукал е производна форма на счукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. счукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

счукал е производна форма на счукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).