сцепило

Речник на българския език

1. сцепило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сцепило е производна форма на сцепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сцепило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сцепило е производна форма на сцепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).