сцепили

Речник на българския език

1. сцепили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сцепили е производна форма на сцепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сцепили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сцепили е производна форма на сцепя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).