сушил

Речник на българския език

1. сушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сушил е производна форма на суша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сушил — мин. деят. св. прич. м. р.

сушил е производна форма на суша (мин. деят. св. прич. м. р.).