суспендирало

Речник на българския език

1. суспендирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

суспендирало е производна форма на суспендирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. суспендирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

суспендирало е производна форма на суспендирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. суспендирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

суспендирало е производна форма на суспендирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. суспендирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

суспендирало е производна форма на суспендирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).