суровина

Речник на българския език

суровина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. суровинѝ, ж. Първични, необработени материали, които се използват в производството.
прил. суровѝнен, суровѝнна, суровѝнно, мн. суровѝнни.
Вторични суровини. — Негодни за употреба изделия, които се преработват и отново се използват в производството или бита.

Грешни изписвания (15)

  • соровена
  • соровенъ
  • соровина
  • соровинъ
  • сорувена
  • сорувенъ
  • сорувина
  • сорувинъ
  • суровена
  • суровенъ
  • суровинъ
  • сурувена
  • сурувенъ
  • сурувина
  • сурувинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-ро-ви-на
членувано су-ро-ви-на-та
мн.ч. су-ро-ви-ни
членувано су-ро-ви-ни-те
звателна форма