сурвахте

Речник на българския език

1. сурвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

сурвахте е производна форма на сурвам се (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. сурвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

сурвахте е производна форма на сурвам се (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).