сурваха

Речник на българския език

1. сурваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сурваха е производна форма на сурвам се (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сурваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

сурваха е производна форма на сурвам се (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).