сурвало

Речник на българския език

1. сурвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сурвало е производна форма на сурвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сурвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сурвало е производна форма на сурвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сурвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сурвало е производна форма на сурвам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сурвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сурвало е производна форма на сурвам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).