сурвала

Речник на българския език

1. сурвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сурвала е производна форма на сурвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сурвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сурвала е производна форма на сурвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. сурвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

сурвала е производна форма на сурвам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. сурвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

сурвала е производна форма на сурвам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).