сурвал

Речник на българския език

1. сурвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сурвал е производна форма на сурвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сурвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сурвал е производна форма на сурвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сурвал — мин. деят. св. прич. м. р.

сурвал е производна форма на сурвам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сурвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сурвал е производна форма на сурвам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).