суперкарго

Речник на българския език

суперкарго съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-кар-го
членувано су-пер-кар-го-то
мн.ч.
членувано