сукно

Речник на българския език

су̀кно съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Мек вълнен плат. Масата е постлана със зелено сукно, а зад нея се е наредила комисията.
прил. су̀кнен, су̀кнена, су̀кнено, мн. су̀кнени. Сукнена покривка.

Грешни изписвания (1)

  • сукну

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сук-но
членувано сук-но-то
мн.ч. сук-на
членувано сук-на-та