субстанция

Речник на българския език

субста̀нция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. субста̀нции, ж. Спец. Във философията основа на всички предмети и явления; същност, материя.

Грешни изписвания (11)

  • собстанцеа
  • собстанцеъ
  • собстанцея
  • собстанциа
  • собстанциъ
  • собстанция
  • субстанцеа
  • субстанцеъ
  • субстанцея
  • субстанциа
  • субстанциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. суб-с-тан-ция
членувано суб-с-тан-ци-я-та
мн.ч. суб-с-тан-ции
членувано суб-с-тан-ци-и-те
звателна форма