суапираха

Речник на българския език

1. суапираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

суапираха е производна форма на суапирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. суапираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

суапираха е производна форма на суапирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).