суапирало

Речник на българския език

1. суапирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

суапирало е производна форма на суапирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. суапирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

суапирало е производна форма на суапирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. суапирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

суапирало е производна форма на суапирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. суапирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

суапирало е производна форма на суапирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).