суапирала

Речник на българския език

1. суапирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

суапирала е производна форма на суапирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. суапирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

суапирала е производна форма на суапирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. суапирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

суапирала е производна форма на суапирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. суапирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

суапирала е производна форма на суапирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).