суапирал

Речник на българския език

1. суапирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

суапирал е производна форма на суапирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. суапирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

суапирал е производна форма на суапирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. суапирал — мин. деят. св. прич. м. р.

суапирал е производна форма на суапирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. суапирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

суапирал е производна форма на суапирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).