стягало

Речник на българския език

1. стягало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стягало е производна форма на стягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стягало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стягало е производна форма на стягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. стягало — мин. деят. св. прич. ср. р.

стягало е производна форма на стягам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. стягало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

стягало е производна форма на стягам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).