стърсил си

Речник на българския език

1. стърсил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

стърсил си е производна форма на стърся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. стърсил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

стърсил си е производна форма на стърся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).