стърсила

Речник на българския език

1. стърсила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стърсила е производна форма на стърся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. стърсила — мин. деят. св. прич. ж. р.

стърсила е производна форма на стърся (мин. деят. св. прич. ж. р.).