стърсели

Речник на българския език

1. стърсели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

стърсели е производна форма на стърся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. стърсели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

стърсели е производна форма на стърся (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).