стърсел

Речник на българския език

1. стърсел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стърсел е производна форма на стърся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стърсел — мин. деят. несв. прич. м. р.

стърсел е производна форма на стърся (мин. деят. несв. прич. м. р.).