стърпяха

Речник на българския език

1. стърпяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

стърпяха е производна форма на стърпя се (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. стърпяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

стърпяха е производна форма на стърпя се (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).