стърпях

Речник на българския език

1. стърпях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

стърпях е производна форма на стърпя се (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. стърпях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

стърпях е производна форма на стърпя се (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).