стърпяло

Речник на българския език

1. стърпяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стърпяло е производна форма на стърпя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стърпяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стърпяло е производна форма на стърпя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. стърпяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

стърпяло е производна форма на стърпя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. стърпяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

стърпяло е производна форма на стърпя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).