стърпяла

Речник на българския език

1. стърпяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стърпяла е производна форма на стърпя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. стърпяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стърпяла е производна форма на стърпя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. стърпяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

стърпяла е производна форма на стърпя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. стърпяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

стърпяла е производна форма на стърпя се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).