стърпял

Речник на българския език

1. стърпял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стърпял е производна форма на стърпя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стърпял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стърпял е производна форма на стърпя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. стърпял — мин. деят. св. прич. м. р.

стърпял е производна форма на стърпя се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. стърпял — мин. деят. несв. прич. м. р.

стърпял е производна форма на стърпя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).