стърпявал си

Речник на българския език

1. стърпявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

стърпявал си е производна форма на стърпявам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. стърпявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

стърпявал си е производна форма на стърпявам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. стърпявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

стърпявал си е производна форма на стърпявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).