стърпявала

Речник на българския език

1. стърпявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стърпявала е производна форма на стърпявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. стърпявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стърпявала е производна форма на стърпявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. стърпявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

стърпявала е производна форма на стърпявам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. стърпявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

стърпявала е производна форма на стърпявам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).