стърпи

Речник на българския език

1. стърпи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

стърпи е производна форма на стърпя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. стърпи — повелително наклонение, ед. ч.

стърпи е производна форма на стърпя се (повелително наклонение, ед. ч.).