стърквахте

Речник на българския език

1. стърквахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

стърквахте е производна форма на стърквам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. стърквахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

стърквахте е производна форма на стърквам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).