стъркваха

Речник на българския език

1. стъркваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

стъркваха е производна форма на стърквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. стъркваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

стъркваха е производна форма на стърквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).