стъписвал

Речник на българския език

1. стъписвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стъписвал е производна форма на стъписвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стъписвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стъписвал е производна форма на стъписвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. стъписвал — мин. деят. св. прич. м. р.

стъписвал е производна форма на стъписвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. стъписвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

стъписвал е производна форма на стъписвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).