стълпило

Речник на българския език

1. стълпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стълпило е производна форма на стълпя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стълпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

стълпило е производна форма на стълпя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).