стъкмял

Речник на българския език

1. стъкмял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стъкмял е производна форма на стъкмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стъкмял — мин. деят. несв. прич. м. р.

стъкмял е производна форма на стъкмя (мин. деят. несв. прич. м. р.).