стъкмил съм

Речник на българския език

1. стъкмил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

стъкмил съм е производна форма на стъкмя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. стъкмил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

стъкмил съм е производна форма на стъкмя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).