стъкмило

Речник на българския език

1. стъкмило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стъкмило е производна форма на стъкмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стъкмило — мин. деят. св. прич. ср. р.

стъкмило е производна форма на стъкмя (мин. деят. св. прич. ср. р.).