стъкмили

Речник на българския език

1. стъкмили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

стъкмили е производна форма на стъкмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. стъкмили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

стъкмили е производна форма на стъкмя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).