стъкмели

Речник на българския език

1. стъкмели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

стъкмели е производна форма на стъкмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. стъкмели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

стъкмели е производна форма на стъкмя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).