стъклар

Речник на българския език

стъкла̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

стъкла̀рят, стъкла̀ря, мн. стъкла̀ри, м.
1. Човек, който изработва стъклени изделия.
2. Човек, който продава стъклени изделия.
3. Човек, който реже, продава и монтира стъкла на врати, прозорци и др.
прил. стъкла̀рски, стъкла̀рска, стъкла̀рско, мн. стъкла̀рски. Стъкларска работилница.
същ. стъкла̀рство, ср.

Грешни изписвания (1)

  • стаклар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стък-лар
непълен член стък-ла-ря
пълен член стък-ла-рят
мн.ч. стък-ла-ри
членувано стък-ла-ри-те
бройна форма стък-ла-ри
звателна форма стък-ла-рю