студенели

Речник на българския език

1. студенели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

студенели е производна форма на студенея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. студенели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

студенели е производна форма на студенея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).