струил

Речник на българския език

1. струил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

струил е производна форма на струя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. струил — мин. деят. св. прич. м. р.

струил е производна форма на струя (мин. деят. св. прич. м. р.).