строшило

Речник на българския език

1. строшило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

строшило е производна форма на строша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. строшило — мин. деят. св. прич. ср. р.

строшило е производна форма на строша (мин. деят. св. прич. ср. р.).